Прелестната девойка, награда за героя Ипотпал го чака да се завърне от приключенията си, а междувременно започна да развива сайтовете на NGO Website. Идеята е, когато се завърне Ипотпал да види работеща машина за пари. Така, героят с парите от своята жена ще може да смени всички интериорни врати в замъка си, да сложи нови климатици и разбира се да разшири своите imoti.
После двамата - Ипотпал и жена му можеха да развият нов бизнес с отдаване на товарни бусове под наем. Щяха да ги дават на собственика на фабриката за парфюми или на който отговори на пуснатите от тях обяви.
Всъщност, имаха и друга възможност. Ипотпал можеше да работи като частен детектив и да развие старата си мечта да има свой оръжеен магазин. Жена му пък може да прави прически в своя фризьорски салон.
Ами това е. Но всичко това се случва в бъдещето. Какво се случи в миналото, прочетете надолу.
- Господарю! Съседното село ни нападна. Погледете какво сториха със посевите ни. Нямаме никаква храна за зимата, а дори някой от нас загинаха, а други са взети като роби! - Съседното село казваш! Много добре покажи ми в коя посока е! Ипотпал тръгна със своя дракон към селото в тресавищата... Когато пристигнаха драконът изпуфтя с ноздри. Той не обичаше влажните места като това, а Ипотпал прекрасно знаеше колко раздразнителен можеше да бъде звярът. Той побърза. - Хахаха виж каква плячка си имаме! Откраднахме тази девойка от селото в полята. Добре ще се позабавля... Ревът на Ипотпал се разнесе във въздуха, след което Шакоку сграбчи войнът. - Добре ще се позабавлявате а ? - Господарю ние ... - Тишина – изрева Ипотпал втори. – Баща ми беше заповядал да не се водят сражения в неговото кралство. Искате ли всички до един да умрете? - Моля Ви господарю, няма да се повтори.... - Какъв е този шум !? – изкрещя Торто, владетелят на селото. – Кой смее да ... - Кой смее ?! Кой смее ?! - Господарю – Торто коленичи при вида на дракона. - Кой смее казваш ! Донесете ми всичко, което сте откраднали от съседното село! След малко всички млади девойки, които бяха взети като робини и всичко, което беше откраднато беше събрано на едно място на входа на селото , точно както заповяда Ипотпал. - Сега искам да съберете всички провизии, които имате запасени за зимата. - Но господарю така ще .... - Торто не се доизказа, когато Ипотпал преряза гърлото му. - Казах съберете всичко! Никой не се осмели да се противопостави на волята на младият принц. Всички виждаха неговата бойна подготовка, а и драконът .... - Мислите ли, че младият принц ще успее да върне нашите деца Мирек? – продума с надежда един от бащите, чиито дъщери бяха отвлечени от чуждите войни. - Вярвам в него братко. – Отвърна жодът на селото в полята. Точно в този момент пламъци и дим се разнесоха от тресавищата.... Малко по-късно всички девойки се прибраха, а хората от селото в полята започнаха да се организират на поход към вече унищоженото село в тресавището. Там, настрани от огнения ад, бяха оставени провизиите. Ипотпал беше избил всички в селото след като беше освободил робините. Той заповяда на Шакоку и драконът избълва своята огнена буря. И така Ипотпал Втори беше запомнен като справедлив и добър човек, а доста млади девойки се надяваха той да ги вземе с него на своя дракон... Уви принцът имаше друга цел. След по-малко от седем години той трябваше да победи в решаваща битка своят опонент, като тогава битката щеше да е кървава и жестока. И така прицът тръгна към своят дом. Минаха седмици, месеци и най-накрая... - Ипотпал, Ипотпал!!! Синът ни се прибира. Кралят изтича на терасата. Във въздуха се носеше силуета на Шакоку и той ставаше все по-голям и по-голям. Не след дълго принцът се прибра. - Добър ден татко. Радвам се да те видя. - Здравей сине. Аз също се радвам. Имаме радостна новина. Ще си имаш братче или сестричка. - Не може да бъде !!! Много съм щастлив татко. Не мога да изкажа своя възторг!!! И така докато Ипотпал Втори отсъстваше от своят остров, много неща се бяха променили. Майка му очакваше своето второ дете и сега той също нямаше търпение да се запознае със своето братче или сестричка. Няколко месеца по-късно се роди тя. Малката прелестна принцеса на Острова в мъглата на смъртта. Момиченцето се казваше Етрея, а кралското семейство беше по-щастливо от всякога.